- Здравей Диди, как си ? - Ами добре Ипотпал. Ти как си ? - Идеално, ще се видим нали ? Все пак днес е Свети Валентин и ще се радвам да прекараме деня заедно. - Ами добре няма проблеми. Аз също ще се радвам да го прекараме заедно. В същност сега за първи път ще го празнувам. - Сериозно ?! Е тогава се надявам да го прекараме добре. Ще се постарая. - Е айде сега. Недей да се престараваш. - Просот ми се довери. Какво ще се разберем ? - Ами ако искаш ела да ме вземеш в пет, става ли ? - Няма проблем до пет тогава. - Добре до пет. Ипотпал беше готов с подаръка за Свети Валентин и се прибра, за да се приготви за малко по-късно. И така ... дойде пет часа. Приятелите се бяха разбрали да се саберат в едно заведение в което обичаха да прекарват вечерите си по принцип. И така всички бяха събрани и сега дойде часът за подаръците. Точно тогава влезе Ипотпал. Той не виждаше нищо от огромната мечка, която носеше в ръцете си. Диди беше възхитена. Тя никога не се беше радвала на такова отношение от момче и се чувстваше меко казано поласкана. Всички останали момичета й завиждаха. Ипотпал беше купил за своята приятелка (с която бяха едва от няколко часа) най-хубавият подарък от всички за Свети Валентин. Всички момичета й завидяха, а всички момчета се чувстваха засрамени заради големия подарък на Ипотпал. И така след този Свети Валентин двойката започна да става все по-близка и по-близка в свойте взаимоотношения и на скоро Ипотпал и Диди се ожениха, но това е друга история.